
Имахме водеща роля в Декларацията на Европейския парламент за извънредна ситуация в областта на климата през 2019 г., която беше приета с голямо мнозинство в Европейския парламент.
Успешно се преборихме за амбициозни цели в областта на климата в Европейския закон за климата: ЕС ще трябва да стане неутрален по отношение на климата до 2050 г. и да намали 55% от нетните си емисии на парникови газове до 2030 г.
Като начин за подпомагане на уязвимите граждани в екологичния преход успяхме да убедим Европейския парламент да създаде Социален фонд за климата, включващ надеждни механизми за социална справедливост и солидарност, за да се намалят разходите за най-уязвимите в обществото. Финансовата подкрепа ще бъде от полза за уязвимите домакинства (чрез намаляване на разходите за изолация или чрез предоставяне на достъп до възобновяеми енергийни източници у дома, като например термопомпи или слънчеви панели) и за ползвателите на транспорт, които преминават към форми на транспорт с нулеви емисии. Социалният фонд за климата следва да осигури до 65 млрд. евро финансиране от ЕС за периода 2026-2032 г.
Създадохме прогресивно мнозинство в Европейския парламент, за да приведем ключовите стълбове на стратегията "Годен за 55" в съответствие с целта на ЕС за 2030 г. за намаляване на емисиите с 55%, като включихме конкретни разпоредби за справедлив преход. Тези ключови стълбове включват Системата за търговия с емисии (СТЕ), Регламента за поделяне на усилията (ЕСП), Регламента за земеползването и горското стопанство (LULUCF), Регламента за стандартите за емисии на CO2 за леки автомобили и микробуси, Регламента за внедряване на инфраструктура за алтернативни горива, както и регламентите за енергийните характеристики на сградите, Директивата за енергийната ефективност и Директивата за възобновяемите енергийни източници.
Постигнахме амбициозна нова система за търговия с емисии (СТЕ), която обхваща около 50% от всички емисии на парникови газове в Европейския съюз. Успяхме да укрепим принципа "замърсителят плаща" чрез ранно прекратяване на безплатните квоти за CO2 за промишлеността (производство на електроенергия и топлинна енергия, енергоемки отрасли) и да разширим обхвата на новата СТЕ, за да включим все по-проблемните морски и авиационни емисии.
За да осигурим равнопоставеност на европейските промишлени предприятия при декарбонизацията, наложихме цена на въглеродните емисии, отделяни при производството на въглеродно интензивни стоки, които влизат в ЕС, и насърчихме по-чистото промишлено производство в страни извън ЕС. По този начин повишихме амбициозността на Регламента относно механизма за коригиране на въглеродните емисии на границата (МКОГ), като разширихме обхвата му, приложихме по-централизиран модел на управление и осигурихме балансирано, но амбициозно поетапно въвеждане на МКОГ заедно с поетапното премахване на безплатните квоти по СТЕ. Замърсителите ще плащат, където и да се намират, дори извън Европейския съюз.
Регламентът за граничния механизъм за приспособяване към въглеродните емисии (ГМСП) е важен инструмент за определяне на справедлива цена на въглеродните емисии, отделяни при производството на въглеродно интензивни стоки, които влизат в ЕС, и за насърчаване на по-чистото промишлено производство в страни извън ЕС. С&Д успяха да направят CBAM по-амбициозен и устойчив на бъдещето, като разшириха обхвата, осигуриха по-централизиран модел на управление и гарантираха, че поетапното въвеждане на CBAM/поетапното премахване на безплатните квоти по СТЕ ще се извърши по балансиран, но амбициозен начин.
Ние настоявахме усилено за ограничаване на употребата на флуорирани газове (Ф-газове) в ЕС поради техния много висок потенциал за парникови газове. Тези газове са до 25 000 пъти по-вредни за климата от CO2, поради което намаляването им е от ключово значение за предотвратяване на влошаването на последиците от глобалното затопляне и неговите опустошителни екологични и социални последици.
Успешно се преборихме за стабилна и висококачествена мрежа от инфраструктура за алтернативни горива в целия Съюз, което постигнахме чрез Регламента за инфраструктурата за алтернативни горива (AFIR), като определихме задължителни цели за държавите членки и я направихме подходяща за целта - ключов елемент за привеждане на транспортния сектор в съответствие с целите на ЕС в областта на климата. Освен това чрез регламентите FuelEU Maritime и RefuelEU Aviation Съюзът, благодарение на нашата водеща роля, предприема решаващите първоначални стъпки за насърчаване на алтернативните горива в морския и авиационния сектор. Усилията на С&Д бяха от решаващо значение за осигуряване на приемливо ниво на амбиция и подобряване на предложенията на Комисията.
Работим неуморно за стимулиране на по-устойчиви и енергийно ефективни видове транспорт, като например железопътния и вътрешния воден транспорт. Целта е допълнително да се ускори декарбонизацията на транспортната система на Съюза. По-специално, при преразглеждането на Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) ние осигурихме солиден ангажимент за създаване на повече и по-добри връзки и услуги в областта на железопътния и водния транспорт. Това е от основно значение, за да може повече системи за превоз на товари и пътници да се пренасочат от автомобилния към водния и железопътния транспорт.
Искаме да приведем законодателството на ЕС в съответствие с целта, заложена в Парижкото споразумение, за ограничаване на повишаването на температурата до 1,5°C, за да се избегнат драматичните последици от изменението на климата.
Искаме да защитим всички европейски общества и икономики от най-опасните последици от климатичната криза. Екстремните метеорологични явления - като наводнения, суши, горски пожари и горещини - стават все по-чести и интензивни, като допълнително влошават състоянието на околната среда, унищожават биоразнообразието и застрашават благосъстоянието ни и основните ни нужди, като например производството на храна. Поради тази причина се нуждаем от най-високата постижима цел за климата до 2030 г., за да постигнем неутралност по отношение на климата до 2050 г. Това е най-добрият начин да преодолеем най-голямата заплаха, пред която е изправено човечеството, и да подкрепим нашите икономики в постигането на тази цел.
Искаме да ускорим внедряването на възобновяеми енергийни източници и мерки за енергийна ефективност чрез амбициозни енергийни цели за 2030 г. и да ги превърнем в задължителни национални цели. Устойчивото усвояване на енергията е наложително, наред с намаляването на използването на изкопаеми горива, което е основният фактор за глобалното затопляне.
Стремим се да гарантираме участието на всички промишлени сектори в постигането на целта на ЕС за климата до 2030 г. чрез преразглеждане на системата на ЕС за търговия с емисии, която предоставя икономически стимули на широк кръг силно замърсяващи промишлени отрасли да намалят своите емисии на парникови газове.
Искаме да намалим зависимостта си от замърсяващи енергийни източници чрез декарбонизация на енергийната ни система, както и чрез повишаване на енергийната ефективност и постепенно премахване на субсидиите за изкопаеми горива и други вредни за околната среда субсидии. Преходът от изкопаеми горива към възобновяема енергия ще бъде от полза не само за климата, но и за здравето на хората чрез намаляване на замърсяването на въздуха в градовете.
Искаме да намалим емисиите на парникови газове в транспорта, като същевременно насърчаваме достъпната и евтина мобилност. Тази инициатива трябва да гарантира, че гражданите имат удобен и достъпен достъп до интелигентни и устойчиви решения за мобилност. Засилените цели за технологии с нулеви емисии и алтернативни горива, заедно със съответната инфраструктура, са от жизненоважно значение за ефективното декарбонизиране на превоза на пътници и стоки.
Искаме да не оставяме никого настрана в този преход, като поставим акцент върху работниците и създаването на качествени работни места в областите, засегнати от повишените амбиции в областта на климата. Стремим се да се справим с енергийната бедност, като подкрепяме уязвимите домакинства чрез програми за обновяване на сгради. Трябва да подкрепим уязвимите ползватели на транспорта в прехода към мобилност с нулеви въглеродни емисии. Също така трябва да подкрепим земеделските производители, които са най-силно засегнати от въздействието на изменението на климата, и да им помогнем в прехода към по-устойчиви и щадящи климата селскостопански практики.
Искаме да приложим зелени схеми за социална защита на национално равнище с подкрепата на ЕС. Целта е да се повиши социалната устойчивост на въздействието на изменението на климата и да се подготвят общностите, засегнати от екологичния преход, за променящия се пазар на труда.