Социални и трудови права за всички граждани на ЕС

Социалните права са в основата на едно справедливо и приобщаващо общество - те гарантират, че всеки човек е третиран еднакво, че му се предоставят равни възможности и че е защитен от дискриминация. Обхващайки жизненоважни области като образование, здравеопазване, жилищно настаняване, заетост, социална сигурност и културен достъп, тези права дават възможност на хората да водят пълноценен живот. Те гарантират достъп до качествено образование, здравеопазване, сигурни жилища, справедлива заетост, социална подкрепа и обогатяващ културен опит. Като насърчават социалното сближаване и намаляват неравенствата, социалните права създават хармонична и процъфтяваща общност за всички.

Работата трябва да се плаща. Един от всеки шест европейци не печели достатъчно, за да свърже двата края. Въпреки че работят на тежка 40-часова работна седмица или работят дори повече часове - при нарастващите цени - много европейци не могат да се радват на приличен стандарт на живот. Става дума за хората, които поддържат нашето общество: касиери в супермаркети и подреждачи на рафтове, готвачи и сервитьори, шофьори на камиони и болногледачи, работници във ферми и детски ясли. Тези хора са както недооценени, така и недостатъчно платени.

Директивата за адекватно минимално заплащане най-накрая ще сложи край на този скандал с бедните работници. Същевременно ние укрепваме колективното договаряне като най-добрия начин за гарантиране на достойни условия на труд в целия ЕС. Старата погрешна рецепта на Европа за намаляване на заплатите и разрушаване на секторните колективни трудови договори вреди на хората. Време е за промяна и ние сме начело на инициативата за нейното осъществяване: заплатите трябва да се повишат, а преговорната сила на работниците - да нарасне. Минималната работна заплата трябва да функционира като праг на благоприличие. Определянето им на адекватно ниво е работещо само когато се вземат предвид разходите за живот. Справедливите минимални заплати ще бъдат от полза за безброй европейци, като намалят разликата в заплащането на мъжете и жените и се борят с неравенството.

Днес жените все още получават средно с 14,1% по-малко от мъжете на подобни позиции. Истински скандал в 21-ви век.

Подкрепяме усилията на комисар Хелена Дали за въвеждане на директива за прозрачност на заплащането - важна първа стъпка за премахване на разликите в заплащането на мъжете и жените, които все още са твърде големи. Директивата ще се прилага за всички работодатели, както в частния, така и в публичния сектор, и за всички работници. Голяма част от страните от ЕС нямат правна рамка за прозрачност на заплащането. С новите предложени мерки за прозрачност на заплащането ще бъде възможно да се установят половите отклонения в структурата на заплащането или неадекватните възнаграждения. Новите мерки ще позволят на работниците да открият дискриминация в заплащането и да потърсят правата си. Това ще бъде от полза за всички работници, а не само за жените.

Пандемията е засегнала непропорционално жените, особено тези с нископлатена и несигурна работа. Ето защо сега трябва да удвоим усилията си, за да премахнем разликата в заплащането на жените и мъжете и да подкрепим икономическата сигурност на жените. Но това е само една част от проблема. Следващите стъпки трябва да бъдат въвеждане на справедливи минимални заплати в целия ЕС, преразглеждане на Директивата за равните възможности, насърчаване на равното третиране на мъжете и жените на работното място и приемане на Директивата за жените в управителните съвети.

Uber и компания обичат да продават идеята за трети път между класическите форми на заетост и самостоятелната заетост. И наистина, кой не би бил привлечен от работа, която обещава бързи пари, гъвкаво работно време и собствен шеф? Но рисковете не могат просто да се прехвърлят изцяло върху плещите на работниците и обществото, докато платформените компании забогатяват и не поемат никаква отговорност.

Днес, ако шофьорите на Uber нямат клиенти, те остават със сметката за горивото или лизинговия си договор. Ако шофьорите на Deliveroo претърпят инцидент с велосипед по време на работа, те остават без болнични. Ако чистачите на Helpling са тормозени, към кого се обръщат? И кой ще им плаща пенсията, когато дойде времето? В същото време традиционните компании, които предлагат на служителите си пълна социална защита и достойно заплащане, са изправени пред нелоялната конкуренция на платформени компании, които подкопават социалните права.

За да гарантираме, че технологичният прогрес се превръща в социален прогрес за всички, трябва да приемем закони, които да гарантират, че работниците в платформите имат същите права като всички останали работници и че за платформените компании се прилагат същите правила, както за всички останали компании. Ключът към постигането на тази цел е обръщането на тежестта на доказване. Дружествата трябва да бъдат задължени да доказват, че наистина работят с независими, самостоятелно заети предприемачи. Ако не могат да докажат това, следва да приемем, че съществува трудово правоотношение с платформеното дружество, с всички произтичащи от това отговорности на работодателя и права на работниците. Време е да се гарантират правата на работниците в цифровата ера.

Тя е толкова удобна: с едно докосване на смартфона можем да поръчаме храна до дома си или превоз до където и да било. Но приложенията грижливо прикриват истинската история на работниците от платформите, които твърде често са лишени от справедливо заплащане, не са социално осигурени и им се отказва платен отпуск и достойни условия на труд. Докато цифровизацията преобръща света ни, променяйки начина, по който работим, произвеждаме, консумираме, обичаме и живеем, трябва да гарантираме, че работниците не са тези, които плащат цената. Ето защо се борим за това работниците в платформите да бъдат считани за служители с всички приложими права, освен ако платформените компании не могат да докажат, че става въпрос за истински самостоятелно заети лица. Чрез тази "оборима презумпция" за трудово правоотношение можем да гарантираме, че работниците в платформите получават правата, които би трябвало да им се полагат, като минимални заплати, социално осигуряване, защита на здравето и безопасността, отпуск по болест, както и правото да се организират и да участват в колективни преговори.

С&Д винаги са се стремили да гарантират, че ЕС поставя хората на първо място, и настояваме социалните права да получат същия приоритетен статут като икономическите и екологичните цели. Две години след Социалната среща на върха в Порто, на която определихме ключови ангажименти и цели, Групата на С&Д наскоро се завърна в Португалия, за да продължи да укрепва борбата си за проспериращо бъдеще за всички европейци.

В Гьотеборг през 2017 г. нашето политическо семейство представи Европейския стълб на социалните права. Четири години по-късно на социалната среща на върха в Порто беше приет план за действие с конкретни ангажименти и цели. През май 2021 г. се съсредоточихме върху укрепването на социалния стълб, както и върху преодоляването на социалното въздействие на пандемията Ковида-19 и войната в Украйна.

На срещата на върха в Порто бяха определени три основни социални цели до 2030 г.: минимум 78 % равнище на заетост в ЕС, най-малко 60 % от възрастните да участват в курсове за обучение всяка година и намаляване на броя на хората, изложени на риск от социално изключване или бедност, с най-малко 15 милиона - включително пет милиона деца. Но това все още не е достатъчно. Призоваваме за повече цели, като например създаване на качествени работни места, поне 80% покритие на колективното договаряне до 2030 г., нула смъртни случаи на работното място и изкореняване на бездомността до 2030 г.

Искаме Европа, в която всички работници получават достойно заплащане, всички семейства могат да си позволят жилище и нито едно дете не расте в бедност. Бъдещето на Европа ще бъде социално или няма да има повече Европа, каквато я познаваме и каквато я искаме. За да постигнем това, трябва да увеличим усилията си, за да изпълним обещанието си да осигурим достоен живот и достоен труд на всички европейци. Това е смисълът на социалния стълб.

Икономическите последици от пандемията Covid-19 създават нови огромни пречки пред младите хора, които се опитват да намерят качествена работа. Опасността от експлоатация е съвсем реална. Време е да наречем неплатените стажове с истинското им име: форма на трудова експлоатация и нарушение на правата на младите хора. Ето защо провеждаме кампания за забрана на неплатените стажове и практики на европейските пазари на труда. Ние защитаваме правото на милиони млади европейци да бъдат третирани справедливо на работното място и да подобрят икономическите и социалните си условия. Правата на младите хора са на първо място в дневния ред на Европейския съюз.

До 2030 г. можем да намалим младежката безработица в Европа с поне 50%! Гаранцията за младежта, прокарана от социалистите и демократите след последната икономическа криза, помогна на повече от 10 милиона млади хора да си намерят работа. Успех, с който се гордеем, и добър инструмент, който можем да адаптираме към новите предизвикателства. Сега трябва да се активизираме - с инвестиции за създаване на качествени работни места и забрана на неплатените стажове, които експлоатират младите хора и нарушават техните права. Време е правата на младите хора да бъдат поставени на първо място в дневния ред на ЕС.

Въпреки че азбестът е забранен в Европейския съюз от 2005 г., а в много държави членки и преди това, много сгради, построени преди това, все още съдържат азбест, а 80% от раковите заболявания, свързани с работата, признати в Съюза, са свързани с това вещество.

Смята се, че от 4,1 до 7,3 милиона работници са изложени на въздействието на азбест. 97 % от тези работници са в строителния сектор, включително свързаните с него професии като покривници, водопроводчици, дърводелци и подизпълнители, а 2 % са в сектора за управление на отпадъци.

Групата S&D е твърдо убедена, че не трябва да се губи време и да се пестят усилия, за да се ограничи излагането на работниците на това изключително опасно вещество - основната причина за свързаните с работата ракови заболявания в Европа. Време е да изпълним ангажимента си към визията да няма смъртни случаи, свързани с работата.

През септември 2022 г. Европейската комисия предложи преразглеждане на директивата от 2009 г., предназначена за защита на работниците от рискове, свързани с азбеста. Нейното предложение не отговори на нашите очаквания. Призоваваме за стриктно преразглеждане на азбестовото законодателство, за да се осигури подходяща защита срещу свързаните с работата ракови заболявания. Това изисква много по-строги гранични стойности на експозиция, определени на 1000 влакна на m3 , както настояхме в резолюцията на Парламента, приета през октомври 2021 г. Границата, предложена от Комисията - и досега приета от държавите членки на ЕС - е десет пъти по-висока, така че тяхната амбиция е десет пъти по-ниска. Ще работим неуморно, за да постигнем целта си за нула смъртни случаи, свързани с работата, в Европа.

80 милиона европейци нямат жилища на достъпни цени. С всеки изминал ден броят на хората, които изпитват затруднения да плащат наема си или сметките за енергия за отопление на жилищата си, нараства. Все по-често групите със средни доходи също са засегнати от жилищната криза, която сериозно се задълбочи по време на кризата Ковида-19. Жилището е човешко право и всички европейци трябва да имат достъп до достойни и достъпни жилища.

Разразилата се жилищна криза е и пазарен провал. Жилищата се превърнаха в обект на спекулации. В същото време "ефектът на Airbnb" ускорява спиралата на цените на наемите и джентрификацията до ниво, при което местните жители вече не могат да намерят и да си позволят жилище. Трябва да гарантираме наличието на добре регулиран пазар, способен да осигури достъпни жилища за всички. Решаването на жилищната криза ще се превърне в тест за солидарността и сплотеността на нашето общество. Да не изоставяме никого означава преди всичко да осигурим покрив над главите на всички. За да се реши жилищната криза, призоваваме за интегрирана стратегия на ЕС, която да създаде благоприятна рамка за националните, регионалните и местните власти.

Предлагаме редица прогресивни политики, като например мерки за контрол на наемните цени, изключване на социалните разходи от фискалните политики, правила за хотелиерските услуги, за да се избегне "туристизацията", преразглеждане на процента на свръхнатоварване с жилищни разходи, включване на критерии за устойчивост на жилищата и подкрепа за кръговата икономика. Публичната жилищна политика следва да бъде изключена от правилата за конкуренция и държавни помощи. Настояваме достъпността на жилищата да бъде включена в европейския семестър, а националните планове за достъпно жилищно настаняване да бъдат включени в националните програми за реформи. Всеки заслужава място, което да нарече свой дом.