Европа не може да изнася ценности и да внася продукти, произведени с принудителен труд. Фактът, че Европейският съюз най-накрая има закон за забрана на такива продукти на пазара на ЕС, е едно от най-големите постижения на този законодателен орган и победа за прогресивните сили в Европейския парламент. Сега трябва да гарантираме, че той се прилага добре и работи. Ризи, обувки или автомобили, произведени от поробени уйгури, туркмени или принудителни работници където и да било, не трябва повече да се продават в нашите магазини.
Човек би си помислил, че робството е останало в миналото, но това не е така. Вземете например Туркменистан, който е десетият по големина производител на памук в света и един от най-затворените и репресивни режими, който рядко привлича вниманието на медиите. Всяка година, по време на сезона на памука от август до декември, правителството принуждава десетки хиляди работници от публичния и частния сектор да берат памук.
Руслан Мятиев, една от тези жертви, който говори на нашето събитие в Брюксел, посветено на принудителния труд, ни каза: "Учители и лекари са принуждавани да берат памук до последното кълбо под различни заплахи, включително прекратяване на трудовите правоотношения. Хората се транспортират в открити камиони или в колички на трактори точно като добитък. При пристигането си те са принудени да събират по 20-30 кг памук. Средно за една седмица те сменят памука по три дни." Сега като журналист и правозащитник Миятиев живее в Нидерландия, където е получил убежище, и ръководи Turkmen.news, независим разследващ новинарски портал. "Правителството твърди, че памукът се събира от машини и доброволци, но това е лъжа. Тайната полиция се стреми да заглуши нашите наблюдатели, които документират принудителния труд. Те фабрикуват наказателни дела срещу тях и ги изпращат в затвора за много години".
Днес по света 28 милиона души са в капана на трафиканти на хора, а понякога и на държави, които ги принуждават да работят срещу ниско или никакво заплащане. 12% от тях са деца. Този бизнес на човешката мизерия процъфтява въпреки международните усилия да му се сложи край. Почти 100 години след приемането на историческата Конвенция за принудителния труд (1930 г.) Международната организация на труда (МОТ) изчислява, че принудителният труд генерира 217 млрд. евро годишно незаконни печалби - драматично увеличение от 37 % от 2014 г. насам. Той е сравним с икономиката на тази от Португалия.
Има големи шансове тениската, която носите, да е изработена от памук, опетнен от нарушаване на човешките права, без дори да знаете това. Ако не е добит в Туркменистан, той може да е от района на Синянг в Китай, където според оценките повече от 2 милиона души, предимно уйгури, са изложени на риск от принудителен труд. Те са принудени да работят в трудоемки сектори, където не само събират памук или домати, но и сглобяват играчки, мебели и електроника, шият дрехи или обработват полисилиций.
Как стоките с принудителен труд попадат в магазините на ЕС? В случая с туркменския памук някои страни от ЕС като Полша или Италия внасят директно туркменска прежда, но често тя влиза във веригите за доставки на марките, които продават на дребно в ЕС, чрез трети страни, включително Турция, Китай и Пакистан. Недопустимо е някои европейски марки и компании да са съучастници. Но не се заблуждавайте - принудителен труд има навсякъде, също и в рамките на Европейския съюз, където според МОТ по-голямата част от 1,3 милиона жертви на принудителен труд през 2018 г. са били мигранти от една държава членка на ЕС в друга.
Сега имаме историческа възможност да се борим със съвременното робство както в Европейския съюз, така и в световен мащаб. След години на гражданска мобилизация и политически битки, след месеци на трудни преговори, ЕС ще има първия в историята си европейски закон, който забранява на пазара на ЕС да се продават продукти, произведени с принудителен труд. Крайно време е. САЩ и Канада вече имат свои правни инструменти.
За нас, членовете на С&Д, това определено е повод за гордост. Ние поискахме този нов закон като група, след това ръководихме процеса в Парламента и постигнахме споразумение. Не се съмнявайте - в началото Комисията беше много неохотна. Когато най-накрая отстъпи пред искането ни и представи законодателно предложение, много консерватори в Европейския парламент се опитаха да го забавят и да го размият.
Окончателното споразумение, постигнато с държавите-членки на ЕС, не е толкова амбициозно, колкото ни се искаше, но е добро. Постигнахме съгласие за стабилен инструмент, при който Комисията ще провежда разследвания по подозрения за принудителен труд извън ЕС, докато компетентните национални органи на 27-те държави-членки ще се занимават с подозренията за принудителен труд в ЕС. Ако при разследването се стигне до заключението, че е използван принудителен труд, властите ще наредят съответните стоки да бъдат изтеглени от пазара на ЕС и от онлайн пазарите и да бъдат конфискувани на границите. След това стоките ще трябва да бъдат дарени, рециклирани или унищожени. По наше искане Комисията ще създаде база данни със списък на конкретни икономически сектори в конкретни географски райони, в които се използва наложен от държавата принудителен труд. Тя ще бъде използвана за оценка на необходимостта от започване на разследване.
Този нов закон е базиран на продуктите, а не на компаниите, което означава, че всички компании ще трябва да спазват забраната, ако на някой етап от веригата им на доставки бъде открит принудителен труд. Това определено е добра новина за всички компании, които страдат от нелоялна конкуренция от страна на компании, използващи принудителен труд.
Въпреки това, за да бъде законът ефективен, той трябва да се прилага правилно. Трябва да се уверим, че съответните органи и Комисията на ЕС разполагат с достатъчно ресурси за изпълнение на новите задачи, включително за проверки в трети държави. Сътрудничеството с нашите международни партньори, особено със САЩ и Канада, ще бъде от съществено значение, за да се предотврати възможността оператори, които са блокирани от една държава, да продават продуктите си, свързани с принудителен труд, на друго място.
Окончателното гласуване в Европейския парламент по този нов закон ще се състои следващия вторник. По време на последната пленарна сесия от този мандат ще гласуваме и ново законодателство за комплексна проверка на корпоративната устойчивост. То ще изисква от дружествата да извършват проверки на правата на човека и околната среда в своите вериги за създаване на стойност. Това е още един закон, за който успешно водихме борба. Двата закона ще се допълват, като гарантират, че правата на работниците и екологичните стандарти са в основата на международната търговия.
Мария-Мануел Лейтао-Маркес е евродепутат от С&Д и съдокладчик на Европейския парламент за забраната на принудителния труд в комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите (IMCO). Бернд Ланге е евродепутат от С&Д и председател на комисията по международна търговия (INTA).
