Настоящата архитектура на европейската дипломация се определя от нейния хибриден характер - мозайка от временни заеми на персонал, които могат да си позволят предимно големите държави-членки, и служители на Комисията, обучени в 27 различни култури на външната дейност. За да стане по-единна и да придобие самостоятелност, тази дипломация трябва да се адаптира към настоящите геополитически предизвикателства. Първа стъпка в тази посока би могло да бъде моето предложение за създаване на Европейска дипломатическа академия.
Като член на Комисията по външни работи на Европейския парламент (AFET) започнах работата си през 2019 г., като се занимавах с хоризонталните аспекти на външната дейност на ЕС. Много често сме принудени да се сблъскваме с една международна криза след друга, без да имаме възможност да разгледаме инструментите на външната дейност на ЕС. Размишленията върху тези инструменти ни водят до едно ясно заключение: за да се превърнем в глобален фактор, трябва да направим нещо повече от това просто да се стремим към това. Инструментите ни за избор на тази позиция трябва да бъдат прецизирани, включително тези на дипломацията на ЕС.
Например, някои географски пристрастия изглеждат очевидни в делегациите на ЕС - иберийците в Америка или французите в Африка - които, въпреки опита, който националните дипломати могат да донесат на делегациите на ЕС в тези региони, изглежда не отразяват един пълноценен европейски план. Дипломатическият апарат на ЕС, ЕСВД, функционира на практика от повече от десетилетие. Време е обаче той да бъде преоценен и адаптиран към променящия се геополитически пейзаж и да се преразгледа хибридният му състав, като се премине към формат, който е независим както от правителствата, така и от други институции. Целта е европейска дипломация, която е подбрана и обучена от самото начало, а не да разчита на служители "назаем" за продължителен период от време. Въпреки че има предимства на това дипломатите от държавите членки да работят в ЕС, те имат и недостатъци, като например временния им характер, липсата на стимули и изкушението да поддържат национални програми.
Именно тук влезе в сила моето предложение за пилотен проект "Към създаването на Европейска дипломатическа академия" през април 2021 г. То имаше за цел ЕСВД да проучи и анализира възможностите за създаване на такава академия, в която ЕС да осигури основното обучение и процеса на подбор за прием в ЕСВД и в делегациите на ЕС.
В сложния гоблен на Европейския парламент и с щателни законодателни маневри моето предложение беше едно от малкото одобрени в комисията AFET. Това решение и последвалата отлична оценка от страна на Комисията и ЕСВД, след някои изменения, проправиха пътя за неговото прилагане. Последната стъпка беше борбата за включването му в годишния бюджет на ЕС чрез позицията на Парламента. По този начин отпуснахме почти 1 млн. евро за проекта, в противен случай нямаше да може да се направи нищо.
След като беше поставена основата, ЕСВД не губи време и обяви две обществени поръчки: за проучване на осъществимостта и за пилотно изпитване. В условията на голям интерес и компетентност Европейският институт по публична администрация (EIPA), в сътрудничество с EUI-STG и CEPS, спечели търга за предпроектното проучване, а престижният Колеж на Европа пое отговорността за провеждането на пилотния тест.
С разгръщането на програмата в Колежа на Европа от септември 2022 г. до май 2023 г. стана ясно, че е в ход едно трансформиращо пътуване. Над 45 амбициозни дипломати, произхождащи от различни среди, включително държави кандидатки и институции на ЕС, преминаха през строго обучение в домашни условия. И все пак, това не свърши дотук, тъй като предложих удължаване с една година, следвайки същия процес. Нещо повече, предстои още едно проучване, в което ще бъдат разгледани "целевите групи" на бъдещата постоянна академия. Анализът се фокусира и върху онези, които понастоящем не са дипломати на държавите-членки, но се интересуват от това да станат дипломати на ЕС.
В момента Съветът обсъжда решение за създаването на постоянната Дипломатическа академия. Това многообещаващо развитие, съчетано с неотдавнашното ми предложение, бележи значителна стъпка напред във възпитанието на следващото поколение дипломати. Целта на това предложение е да се създаде постоянна програма за обучение и пребиваване, специално пригодена за младши дипломати от страните кандидатки за членство в ЕС. С тази инициатива се цели да се преодолее основното предизвикателство, срещнато по време на първоначалната фаза на изпълнение - логистичните пречки, с които се сблъскват дипломатите от страните кандидатки - и да се насърчи по-голямото приобщаване и сътрудничество между начинаещите дипломати в цяла Европа.
Въпреки това, докато Европейската дипломатическа академия се оформя, на хоризонта се очертават два важни въпроса. Първо, важно е да се осигури достъп на всички европейци, които се стремят да работят като дипломати на ЕС, независимо от техния настоящ дипломатически статут или принадлежност. Второ, възможността Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да наема пряко на работа възпитаници на Академията.
Несъмнено първоначалният прием от страна на различните държави-членки се характеризираше с подхода "изчакай и виж", разглеждайки го през призмата на потенциалната конкуренция. Докато по-големите държави-членки разполагат с голям дипломатически корпус и ресурси, по-малките държави-членки видяха в този проект начин за по-добро справяне с дипломатическите си предизвикателства. Въпреки това успешното изпълнение на проекта и все по-ясно изразената му неоспорима необходимост доведоха до това, че той постепенно получи широка подкрепа сред държавите-членки.
Създаването на такъв дипломатически орган е важна стъпка към една геополитическа и влиятелна Европа, която е от ключово значение, ако искаме да преодолеем националните ограничения и да взаимодействаме на едно ниво с нашите партньори и конкуренти. Само ако преминем от националните esprits de corps към обща дипломатическа култура - от европейска гледна точка - ще можем да постигнем истинска дипломация на ЕС, която да включва общите ценности и интереси на ЕС.
Начо Амор Санчес, член на комисията AFET и координатор на С&Д по правата на човека.
