В условията на непрестанно нахлуване на екстремни метеорологични явления вече не е достатъчно - макар и да е от решаващо значение - да се смекчава изменението на климата. Трябва също така да се научим да живеем с последиците, които се случват тук и сега и засягат най-силно най-уязвимите европейски граждани и региони.
Последните данни на Европейската агенция за околната среда показват, че Европа е най-бързо затоплящият се континент на планетата. Климатичните рискове засягат всичко - от енергийната и продоволствената сигурност до екосистемите, инфраструктурата и общественото здраве. Само в Европейския съюз от 1980 г. насам наводненията, опустошителните горски пожари, изгарящите горещини и продължителните суши вече са нанесли зашеметяващи икономически загуби, надхвърлящи 650 млрд. евро, и са отнели живота на 195 000 души. Според същата агенция за постигане на целта за неутралност на климата до 2050 г. и за прилагане на "зеления курс" са необходими около 520 млрд. евро годишно.
Изменението на климата задълбочава съществуващите неравенства, тъй като тежестта на изменението на климата засяга непропорционално маргинализираните общности и региони, като ги прави по-податливи на въздействието на свързаните с климата бедствия, продоволствената несигурност и икономическата нестабилност. Европейските държави с по-ниски доходи понасят най-голямата тежест, като броят на жертвите е по-висок, а икономическият ефект върху техния БВП - по-голям. Мрачните прогнози сочат, че тези бедствия и социална несправедливост само ще се засилват. В същото време свръхбогатите са двигател на изменението на климата. Най-богатите 10% от световното население са отговорни за около 50% от всички емисии. Ето защо намаляването на неравенството е от съществено значение за справяне с климатичната криза.
Нашият континент се оказва зле подготвен да се изправи срещу тези нарастващи заплахи. Ето защо, наред с амбициозните усилия за смекчаване на последиците от изменението на климата, трябва да въведем и политики за адаптиране, за да предпазим всеки европеец от скъпоструващите последици. Тези, които са най-малко отговорни за емисиите на парникови газове, не трябва да носят най-голямата тежест на прехода към отказ от изкопаеми горива. Нуждаем се от социално-екологична защита.
Централно място в тази визия заема нашият призив за разработване на всеобхватно законодателство на ЕС за адаптация - такова, което да е съгласувано, далновидно и правно обвързващо. Въпреки че настоящата стратегия на ЕС за адаптация представлява важна отправна точка, тя не разполага с необходимата прецизност и приложимост, за да постигне осезаеми резултати. Предложеният от нас закон за адаптацията трябва да поставя ясни, измерими цели и да възприема цялостен подход, който да се занимава директно с основните социални, икономически и екологични несправедливости.
Законът на ЕС за адаптация ще трябва да се съсредоточи върху инвестирането в природни решения - най-евтиният начин за борба с глобалното затопляне, като същевременно се сведе до минимум въздействието му върху градовете и селските райони. Засаждането на дървета в градовете ще намали топлинните острови и ще позволи на гражданите да дишат отново, а инвестирането в опазване на почвите, водите и биоразнообразието ще помогне на земеделските стопани да се справят с вредните последици от изменението на климата. Подобно на Фонда за покриване на загубите и щетите в световен мащаб, законът трябва да даде приоритет на най-необлагодетелстваните икономически и уязвими от климатичните промени региони в Европа, които са най-засегнати и не са в състояние сами да поемат разходите.
Друг съществен елемент е достатъчното финансиране на адаптацията. Хората, които не са застраховани или не са добре застраховани, губещи домовете си поради наводнения или горски пожари, трябва да бъдат защитени. Ето защо ние се застъпваме за създаването на Европейски застрахователен фонд за климата, финансиран от пазарите и застрахователните дружества, който да укрепи устойчивостта на европейските граждани и предприятия срещу свързаните с климата въздействия. Трябва да засилим оценката на климатичните рискове на финансовия пазар и да гарантираме, че финансовите участници поемат отговорност за хората и планетата. Ще трябва също така да пренасочим достатъчно средства от бюджета на ЕС и Европейската инвестиционна банка към финансиране на политики за адаптиране към изменението на климата, освен към смекчаване на последиците от него. Фискалната политика играе важна роля за смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него - както политиката на приходите, така и политиката на разходите. Големите корпорации, големите замърсители и свръхбогатите трябва да платят своя справедлив дял. Ние се застъпваме за постоянен инвестиционен инструмент на равнище ЕС, който да защитава нашите социални и климатични приоритети.
Тази стабилна рамка за адаптиране и финансиране трябва да бъдат насочени към тези, които са най-засегнати от изменението на климата. Работещите на открито, например, които са изправени пред опасни метеорологични условия като горещините, не трябва да поемат никакъв финансов риск и трябва да могат да участват във вземането на решения относно политиките за адаптиране на работното място. По данни на Международната организация на труда от 2000 г. насам в ЕС се наблюдава 42% увеличение на смъртните случаи на работното място, свързани с горещините. Рамката следва да бъде насочена и към работниците, заети в секторите, които се отказват от изкопаемите горива, като например автомобилния или енергийния сектор. Политиките за защита на пазара на труда, заедно с инициативите за преквалификация, за да се предотврати загубата на работни места, са от ключово значение за това никой да не остане назад.
Изменението на климата не е просто екологично затруднение, а въпрос на социална справедливост. Всяко твърдение, че служи на хората, е празно, ако пренебрегва тази екзистенциална криза. От друга страна, преходът ни към устойчиво бъдеще може да бъде успешен само ако се основава на социалната справедливост, дава на хората надежда за бъдещето и не оставя никого настрана - "Зелена сделка с червено сърце".
Иракес Гарсия Перес, председател на групата S&D
Мохамед Чахим, заместник-председател на С&Д по въпросите на зелената сделка
