Мнозина смятат Франкфурт за финансовия център на ЕС и следователно за неговото икономическо сърце. Същото може да се каже и за националните ни столици и за два или три от най-големите градове във всяка държава-членка. Всъщност по-голямата част от испанското богатство е съсредоточена в Мадрид и Барселона. Но дали бъдещето на ЕС зависи само от тях?
Ние, социалистите и демократите, сме убедени, че това не е и не може да бъде така. Всъщност Испания ще бъде успешно общество, когато разгърнем целия потенциал на нашата нация - от Мадрид до най-отдалечените региони като Канарските острови и селските райони на Мурсия. Същото със сигурност важи и за ЕС - от Франкфурт до най-северните региони на Финландия и районите, засегнати от извънредната ситуация с климата, в която живеем, по-специално селата и малките градове, пострадали от опустошителните пожари и наводнения в Полша, Хърватия и Гърция.
ЕС се роди като проект със социално сърце. По този начин той успя да убеди своите граждани, че не е нещо абстрактно, а напротив - нещо, което е от голяма полза лично за всеки един от тях. Първо - от руините на Втората световна война и още веднъж - след края на Студената война. Едно от най-добрите въплъщения на всичко това беше и си остава политиката на сближаване. Милиони европейци намериха работа в малки и средни предприятия, подкрепени от кохезионните фондове, децата успяха да останат в училищата, животът им беше спасен в болниците, построени с пари от кохезионната политика, а хората използваха инфраструктурите на ЕС, подобрени с тези средства, за да отидат до тези училища и болници.
Европейската комисия наскоро публикува своя 9-и доклад за икономическото, социалното и териториалното сближаване, което ни дава възможност да направим равносметка и да обобщим основните фактори по отношение на тази велика европейска политика.
Преди всичко трябва да го кажем на глас: не убивайте политиката на сближаване! Някои групи в дясната част на политическия спектър на ЕС открито поставят под въпрос необходимостта от този важен инвестиционен инструмент. По-лошото е, че наред с това се появява и тревожната тенденция да се отнемат пари за други законни и неотложни нужди, пред които е изправен нашият Съюз. Вярно е, че икономическото възстановяване след пандемията, енергийната криза и всички други последици от руската инвазия в Украйна несъмнено изискват използването на пари от ЕС. За групата S&D обаче това по правило не може да става с цената на изчерпване на кохезионните фондове, предназначени за инвестиции в бъдещето. Всъщност това е първото място, за което се сещат политиците от десницата, когато става въпрос за намиране на пари за справяне с всяка голяма криза, пред която сме изправени. Това отчасти се дължи на погрешното традиционно убеждение, че политиката на сближаване е политика на спестяване за някои държави-членки и политика на разходи за останалите. Един пример за ситуация, от която печелят полските работници и българските граждани: вярно е, че новите трамваи в София са финансирани от Европейския фонд за регионално развитие. Но също така е вярно, че тези трамваи са произведени и доставени в София от полско предприятие в град Бидгошч.
Второ, трябва ли да продължим да използваме БВП като единствен показател за това дали даден регион се нуждае от пари от ЕС за своето развитие? Това е въпрос, който трябва да обсъдим за бъдещето на политиката на сближаване. Освен БВП, трябва ли да определим и набор от показатели, които да отчитат социално-икономически аспекти като равнище на безработица, ниво на образование и достъп до здравеопазване? А какво ще кажете за добавянето на климатични и екологични аспекти, като например доколко даден регион е изложен на последиците от изменението на климата и какви са нуждите му от адаптиране към това изменение? Нашите региони се различават значително, както и техните нужди; ако всичко се основава единствено на БВП, това може да не е най-доброто решение в бъдеще.
На трето място, често се случва метрополните райони на големите европейски столици да са заобиколени от уязвими райони със слаби социално-икономически показатели. Това са така наречените вътрешнорегионални различия. Този въпрос трябва да бъде разгледан от бъдещата политика на сближаване чрез мобилизиране на икономическия потенциал навсякъде и създаване на качествени работни места.
На четвърто място, какво ще кажете за по-голямо участие на местните и регионалните власти при вземането на решения, изпълнението и контрола на използването на средствата? Това би било по-добър начин да се инвестира по-разумно, да се увеличи усвояването на средствата на ЕС и да се доближат резултатите до реалните проблеми на гражданите.
На пето място, належащият въпрос за обезлюдяването. Политиката на сближаване трябва да инвестира в човешкия капитал; да гарантира правото на хората да останат в своите региони, като по този начин балансира растежа между регионите на ЕС. Осигуряването на свързаност, като например високоскоростни интернет връзки, включително в планинските и селските райони, е от ключово значение. След като години наред съсредоточавахме усилията си в градските райони, сега е време да разширим фокуса и да дадем на Териториалната програма до 2030 г. за ЕС значима роля, както поиска наскоро Европейският парламент.
Всички тези въпроси бяха поставени на масата. Социалистите и демократите имат отговорите и вярваме, че да не изоставяме никого не е просто лозунг. Това е политическа програма, която сме готови да изпълним. Ако ЕС се провали в политиката на сближаване, това ще бъде непростим подарък за крайната десница.
Маркос Рос Семпере е испански член на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. Той е говорител на групата в комисията по регионално развитие на ЕП.
