Обезлюдяването представлява сериозно предизвикателство за целия ЕС, но политиката на сближаване предлага решение. Чрез инвестиране в области като строителството, транспорта, енергетиката, цифровата и социалната инфраструктура тя цели да подобри живота ни.
В моята родина Румъния региони като планините Апусени и Банат и делтата на река Дунав се борят с неотложното предизвикателство на значителното застаряване на населението и тревожно ниската раждаемост.
Този проблем обаче не е характерен само за Румъния или Източна Европа; той засяга целия ЕС. С помощта на кохезионната политика и фондовете на ЕС можем да обърнем тенденцията. Как? Като прилагаме стратегии, които да направят живота по-привлекателен както в градските, така и в селските райони.
Трябва да подобрим качеството на живот в регионите, които са изправени пред обезлюдяване; да дадем възможност на младите хора да се установят и да създадат семейство, като същевременно позволим на по-възрастните поколения да останат, като им осигурим подходящи условия.
Вторият фактор е мобилността и свободата на придвижване. Твърде много европейци не могат да си позволят да се възползват от едно от най-големите предимства на ЕС: възможността да пътуват, особено в рамките на ЕС. Други не могат да си позволят да пътуват от дома си до града, където пазарът на труда предлага възможности, поради една проста причина - липса на инфраструктура. Така те са принудени да напуснат своите градове и села, което значително допринася за обезлюдяването.
Третият фактор допълва втория: голямата разлика между селските и градските райони. Младите хора често нямат достатъчно стимули да работят в селскостопанския сектор. Особено в Източна Европа те напускат селата и мигрират към големите градове в търсене на лична и професионална реализация.
Четвъртият фактор е застаряването на населението, което натоварва системите за социална сигурност, особено за хората с ниски доходи, които внасят по-малко в пенсионните схеми. Това може да доведе до бедност сред възрастните хора и до изключването им от социалния живот.
Качеството на живот далеч не се изчерпва с адекватното възнаграждение. Политиката на сближаване на ЕС може да подобри живота ни в много области, като например строителството, транспорта, енергетиката, цифровата и социалната инфраструктура. Да вземем за пример детските градини. В Източна Европа, включително и в моята страна, Румъния, има достатъчен брой такива. Въпреки това остава голямо предизвикателство, особено за работещите жени в някои части на Западна Европа, да намерят подходящи грижи за децата си.
Цифровите технологии могат също така да помогнат за преодоляване на пропастта между селото и града, като по този начин намалят обезлюдяването. Инициативата за т.нар. интелигентни села може да помогне с изграждането на инфраструктура за широколентов интернет и 5G свързаност. Пандемията от Covid-19 показа колко много млади професионалисти, не само ИТ специалисти, избират да живеят в провинцията, където могат да изпълняват задачите си онлайн. Последните четири години показаха колко много хора предпочитат да живеят далеч от големите градове като Букурещ, Франкфурт или Барселона, при условие че разполагат с цифрова инфраструктура за това.
Ние, социалистите и демократите, вярваме, че местните власти са напълно наясно със специфичните нужди на своите местни общности. Ето защо искаме по-голяма гъвкавост в рамките на структурните и инвестиционните фондове на ЕС, която да позволи на държавите членки, регионите и местните власти да определят своите приоритети в съфинансираните от ЕС програми.
Освен това трябва да има по-добра координация и синергия на различните финансови инструменти на ЕС, за да се отговори най-добре на специфичните нужди на местните и регионалните общности. Това се отнася не само за структурните и инвестиционните фондове на ЕС, но и за Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони; "Хоризонт Европа" - основната програма на ЕС за финансиране на научните изследвания и иновациите; Механизма за възстановяване и устойчивост - водещата инициатива на ЕС с цел смекчаване на икономическото и социалното въздействие на Covid-19.
Освен това Механизмът за свързване на Европа, създаден през 2014 г. за инфраструктурни инвестиции в проекти в областта на транспорта, енергетиката, цифровите технологии и телекомуникациите в целия Съюз, има за цел по-добра свързаност между държавите - членки на ЕС. Той функционира чрез безвъзмездни средства, финансови гаранции и облигации за проекти.
И накрая, но определено не на последно място, програмата за европейско териториално сътрудничество (Interreg) финансира трансгранични транснационални и междурегионални дейности, включително в най-отдалечените региони на ЕС.
Това не са просто наименования, а възможности за нашите държави членки и техните поднационални структури да се справят с въпроса за негативната демографска тенденция. Когато координираме използването на финансовите ресурси на ЕС и ги съчетаем с интелигентни идеи, ще можем да потвърдим, че Европейският съюз остава успешна история със социално сърце, основана на солидарността като една от основните му ценности. За тази цел обаче трябва да сме сигурни, че политиката на сближаване на ЕС след 2027 г. ще остане финансово стабилна.
